ЗАТЪМНЕНИЕТО НА ЧОВЕКА: ИДВА ЛИ КРАЯ НА ХУМАНИЗМА (част I)

Блог

ЗАТЪМНЕНИЕТО НА ЧОВЕКА: ИДВА ЛИ КРАЯ НА ХУМАНИЗМА (част I)

BAHN TUGH PLATES Lecture 12 ENG (2)

ЗАТЪМНЕНИЕТО НА ЧОВЕКА: ИДВА ЛИ КРАЯ НА ХУМАНИЗМА (част I)

Точно 8 дни преди слънчевото затъмнение от 12-ти август, ставаме свидетели и участници в едно шокиращо събитие, което маркира и демонстрира текущо значими процеси за цялото човечество. И дори и да мислим за убийството в Пловдив като изолиран акт, за чийто ужас можем да си затворим очите и ушите, то е „жива” демонстрация на очертанията на колективната сянка, мощно прожектирани от позицията на Луната, ограничаваща потока от Извора на Съзнанието в нашата космическа система – Слънцето.

Като източник на 70% от неутрино потока, захранващ с честотите си глобалното ни поле, слънчевата Троица дефинира програмата за живот и еволюцията на Хомо сапиенс от милиони години. Това, какво е да си човек, или по-точно – какво е да се движиш към позицията да си човек. Защото ние сме движение на съзнанието към позицията на неговата духовна екзалтация – механичен еволюционен акт на интегриране на светлинната честота в материалната плът на вселената.

Когато изгрее Черното слънце на затъмнението, в бинарната ни реалност на Свидетеля (Душата на човека), човечеството получава възможността да работи в полярността на Сянката и всичко скрито в Тъмната нощ на душата излиза наяве, за да бъде наблюдавано, видяно, и така – интегрирано от СЕБЕ-ТО. Това е механичен процес, при който информационния поток неутрино навлиза дълбоко в тъканта на материалното съзнание, за да обработва всички възможни данни. Познавайки движението на махалото в илюзията светло-тъмно, от позицията на Наблюдател добиваме РАЗБИРАНЕ, ставаме когнитивни за собствената си същност, с възможността да се надскочим/трансцедентираме, да се отместим от позицията си, и така да постигнем екзалтирана мъдрост.

Ето в това се състои раждането на духовно интелигентна и себе-рефлектираща човешка същност – тяло, носещо съзнание в развитие. Това са регулярни циклични процеси, през които минаваме по модел, работещ от еони време. СЕБЕ-то, което познава и обработва себе си, за да завърши еволюцията си (или поне този й етап).

Какво ни показва събитието 8 дни преди затъмнението, с оглед на пика и края на Хомо сапиенс в преход, в който се намираме в момента?

Със самоубийственото дело от 4-ти август, едни деца убиват себе си и семействата си, обричайки се на кармична разплата, разпад на семейната структура и принципи, духовна анатема и белязани до живот от колективно осъждане и охулване. Очаквано, транзитната карта на 4 август в следобедните часове разкрива обуславящо влияние на шокираща дистрофия, водеща до жертвеност и прекратяване/затъмнение на живота, придружена от загубата на детска невинност, потенциал за лудост и изпускането на всякакви възможности за оттегляне от мрака, дисциплина и мъдри действия. Под въздействието на сили, които са извън обхвата на човешкото, при това! С препратка към цялостния дизайн на 2026, който ни разкрива идващия край на човешкото семейство, човешката хармония и майчино-детската любов. В  картата ясно се вижда, че това е демонстрация на отрицаване на модела на живот, край на прогреса и последна спирка за човешкото ни пътуване като деца на Бога. 

Жертва е не само убитият страдалец, който от лоялност към родителите си, погинали от мълния, загива от мъчително горене. Много вероятно е да носи като ключова активация в дизайна си 19 портал на жертвата, и тази позиция да е част от неговото движение в инкарнацията му.  И той, и убийците му са доброволни жертви, работещи за полето на съзнанието, което иска да видим какво носим като човеци в Сянката си на колективно ниво. Разиграва се сценарий, който изважда на показ какво се случва в душите ни, какво се случва в големи мащаби на планетата, кои скрити процеси имаме нужда да осветим, приемем, надскочим и метаморфозираме, за да продължим нататък.
А нататък е края на историята ни като вид, краят на човека и човешкото, едновременно с пика на себе-рефлектиращата когнитивна методология за функционирането на съзнанието във форма. Вододелът на двата големи космически етапа (индивидуация за 11-12 милиарда години и сливане за 2.5 милиарда години), е сега – в 2027г.

Целта е максимално бързо да постигнем колективна индивидуация, за да преминем към интегриране с цялостно съзнание, като обработим ускорено всички възможни данни/истини/наблюдения на реалността.
Целта е максимално бързо да мутираме, давайки живот на нов модел форма и съзнание, като приемем новата си поддържаща роля и съдбата си на умиращ вид.

Бинарно е, няма друг начин в тази реалност.

Всяко слънчево затъмнение и всяко космическо събитие ще отразява все по-силно и мощно скритите процеси, полетата за обработка и наблюдение, аспектите за интегриране. Минаваме няколко години за дни, Колелото се върти бясно и Играта става все по-сложна, а висшите сили залагат на това да се справим и да съумеем да преминем това ниво.

И транзитните карти на 4 и 12 август отчетливо показват това – духовните йерархии (33 портал) и Мойрите (30 портал) са втренчили поглед в нас и наблюдават как реагираме на сценария. А душите-участници са отдали себе си, служейки на този висш замисъл.

Сценарият е да продължим напред по нов духовен път, индивидуалното постигане на съзерцание за божественото в себе си, напускайки старата религиозно-обредна система, която ни удържаше хиляди години в развитието ни от примитивни зверове до молещи се етични люде. Сценарият е да напуснем стария свят на обществено-нормативна договореност и институционална възпитателна рамка, която овладяваше човешките бесове, но и ни хвърляше в лудостта на самоубийствени войни за територии и ресурси, част от които отиваха за жертви на олтарите на кръвожадните богове.

В сценария от 4 август видяхме тоталната загуба на ценности, духовен морал и хуманни устои. Видяхме огледало на загиналото общество, разпад на връзката с религиозния морал, пълна абдикация на родителския и училищния авторитет, загубената невинност на човешкото дете. Тези деца ни демонстрираха разрухата на старата Система, на досегашните авторитети, дори на самото хуманистично преживяване на нашата същност. По безкомпромисен начин, и главорезите, и жертвата, ни прожектираха КРАЯ НА ЧОВЕКА такъв, какъв живя през хилядолетията на етапа на Цивилизацията. Видяхме как децата от жертви станаха жертващи  и това е кулминацията на покварата и разпада.

Как самозаблудата и лъжата на Майа на Сенките нарцисизира, сексуализира, опияни и атрофира невинността, така че тя да се възприеме за божество и да наказва от позицията на фалшива чистота и безнаказаност – а това е черешката на тортата в картата на слънчевото затъмнение от 12 август, описващо архетипа, парадоксално осветен от затъмнението.
Жертвите стават насилници. Децата-жертви на Системата стават нейните разрушители.  Децата-жертви на Мики Маус клуб стават зведите, които разрушават децата с прикрито насилие и опорчаване на душите и телата им.

Старата система се разпада, но новата сега се кове. Каква ли ще бъде тя, изградена от невинни убийци?!

Загубата на невиността е част от пътя на Свидетеля от Рая и неизменна част от историята на етапа на Цивилизацията в последните 18 хиляди години. Да бъдеш изгонен от Райската градина ,където си невинното дете на Бог, загубвайки чистото си изначално състояние, за да растеш и да се развиваш, завръщайки се отново при Бог, с разбирането, че си частичка от Абсолюта, която наблюдава себе си. Да жертваш невиността си и защитената позиция на дете, в името на собствената си еволюция. Да си невинен е да БЪДЕШ в БОГА без знание и осъзнаване , с пълно приемане.  Да загубиш невиността си е да узнаеш кой си и къде си, за да постигнеш осъзнаването, че където и да си, носиш абсолютното си божие зачатие.

В ерата на Завръщане в Рая (1961-2027) човечеството е тук да се завърне при Бога с РАЗБИРАНЕ за божествената си същност, жертвайки невинността си в името на порастването си. Това е замисълът на изгонването. В света на Сенките, самоцелното жертване на невинността води до пагубна дисфункция и служи не на ИЗТОЧНИКА, а на самозабравилите се имитации на йерархията на АЛФИТЕ. Това е дълга история.

Ерата на Втория Рай (първият е преди 16 000 години) Е КРАЯТ НА ЖЕРТВАТА! Краят на ерата на Риби, в която канал 19-49 програмираше отношенията жертва-палач в дизайна на човека, в мистичния път и в отношенията с другите видове. Жертвата на Сириус, жертвата на Иисус! Невинни жертви на убийства, приети в името на нашето осъзнаване.

Жерви, носещи светлина, но и мрак. Насилие, което да унищожи гена на смъртта и насилието.

Бинарност, няма друг начин.

Жертвите на животни от сексуалните садисти, жертвата на децата и мъжа в Пловдив изиграват планетарната трагедия на човешките деца, която минава покрай ушите и очите ни, с всичките й измерения. Домашно насилие, сексуално насилие, трафик, жертвоприношения, наркотици, престъпност, промиване на мозъци, загуба на таланти, поробване, осакатяване, институционална инвалидизация, генетични мутации…. Трудно е дори да го пишеш…Децата са платформата за тоталния експеримент в този домейн – на живота, кармата и съдбата, рода, нацията… Децата в концлагерите, децата в тайни лаборатории…Те издържат всичко на крехките си души и тела, всичко първо през тях минава. Всяко дете е светец и мъченик, в крайна сметка. Дори тези, които са обладани. А за това във втората част на статията.

Децата ни във виртуалната реалност, оттеглени от самия живот, показвайки, че е дошъл края на човешките мечти, на човешкия път, на човешките реални възможности. Мутацията на съзнанието от ерата  на Спящия Феникс (Водолея), днес създава илюзията за свободата на безграничното, но за човеците това е заблуда – ние сме по дефиниция ограничени в своята био форма и в своята неподвижно закачена за тялото душа. Показва само, че съзнанието може да бъде оформяно и повлиявано по всевъзможни начини, което е важна еволюционна задача, но за това отново в част 2.

Бъдещето е за Рейв, бъдещето е за преносимото, движещо се в различни форми, съзнание. В света на Не-аза съзнанието е пренесено в онези малки мрачни кутии, които месят съзнанието като тесто и го пържат. Можеш да направиш светец-мъченик, и от него лесно можеш да направиш убиец. Мъчениците на Системата, които лесно стават убийци. Чрез травма. Травмата е еволюционен инструмент за освобождаване на енергия, която може да се използва за отскачане от позиция (на съзнанието). Работиш върху съзнанието – градивно или деградивно.

Травмиращата ни действителност на войни, болести, глад, жестокост, алчност, безскрупулност, сблъсъци, токсичност, катаклизми, масова смърт…, цели свръх-скоростна мутация чрез масирано освобождаване на необходимата енергия за изместване от позицията ни към новата ера от 2027г.

Ужасно звучи, нали?! Съзиданието е парадоксално.

Край на Системата, край на духовността, край на пътя на хомо сапиенс като дете на божествата. Време е за нова система, нов път и живот на пораснало съзнание, което да се изправи и справи само с реалността, за да осъзнае себе си и да разбере, че не е само. И каквото прави, го прави не само на себе си, но и на цялото.  Вредиш на друг, значи вредиш на себе си, защото сте един организъм. Убиваш един беззащитен мъж и се самоубиваш за живота, съдбата, кармата, закона и всичко останало. Нищо, че може тази душа в предишен живот да е била мъчител на много деца, на същите деца. Някой все пак трябва да спре колелото на Самсара, като постъпи мъдро, в името на Любовта, и се оттегли от модела съдник-жертва.

Сега вероятността е като загиващ вид да приемем загубата на духовност, невинност и деструкцията като нормални и да продължим напред безпринципно и бездуховно, затваряйки вратата на историята и постиженията ни като последния 14-ти член на Хомо семейството. И да подпишем с кръвта на децата ни смъртната си присъда от Мойрите.
Или шокът в транзита на 4 август да ни въздейства за инициация на разтърсващо съзерцаване на собствената ни тъмнина и дисциплина за разумни действия, прерастващи в следване на нови, екзалтирани морални принципи (Уран в 20.6). Да се оттеглим в дълбок размисъл за шамара от висшите сили, които изискват да изковем нови закони (Юпитер в 33 портал).

Вече не сме зверове и не убиваме зверовете. Вече силният не убива слабият. Това беше историята на стария човек, докато растеше и се цивилизоваше. Транзитът на затъмнението, описващ пътя ни извън Сенките, разказва ясно за това, че най-значимото постижение за нас е да се пробудим за стойността на това да бъдеш дисциплинирано, мъдро, духовно организирано и прогресиращо с мир същество, инциирано за нов Аз в свят на висш морал, естетика и съхранени ресурси.

На 4 август се реализира ритуално жертвоприношение, за да изгори архетипа.
На 8 август душите на всички измъчени, убити, държани в плен, малтретирани, тероризирани деца, душите на всички деца от концлагерите, бяха вдигнати от междуизмерния си затвор и освободени от Космическата Майка. Слава на ВЕЧНАТА ИН! ( Тази информация не е от Хюман дизайн и можете да я пренебрегнете. )

На 12 август се реализира затъмнението, което описва какво видяхме да се изиграва 8 дни преди това, за да интегрира като Сянка.
Слънцето и Земята са в оста на порталите 4.2/49.2, и разбира се, Луната в 4.2. Жестоката младежка безразсъдност, затъмняваща детската невинност и човешката логика и разбиране. Поставя на преден план темата за границите на толерантността ни или не към жестокостта и жертвата, и се опитва да ни тласне към формулизиране на нови принципи, които да бъдат интегрирани на общностно и колективно ниво. Принципи на вярване, взаимодействие, синтез и свързване с тези над нас и тези под нас, като вид.

На първо място, какъв свят създадохме за децата си и предадохме ли им принципи за живот, с които да им дадем рамка и граница на човечността
Ще ядем ли децата на животните и ще си даваме ли нашите деца на Боговете на парите, секса и наркотиците
Ще направим ли мирна революция в името на реална трансформация на формата (носеща съзнание)
Или просто ще останем с осъждането, наказанията, и даже с оправданието
Ще изковем ли нов закон на духа или ще продължаваме да бъдем движени от тайни сили, които изсмукват невиността от децата ни, само за да набъбват самоцелно на обем

Възлите са в линията 30/29, а това е една от двете матрични оси (заедно с 6/36), които са най-силно свързани със самоубийството, отказването от живота, дълбокия мрак, подземията на ада, мафията, престъпните сили, дълбоката държава.Огънят и водата. Затъмнението е тук да извади за разбирането на общността и обществото дълбоките тайни на мрака и жестокостта в човека, като в целия кръст 4/49-43/23 е кодирано фрагментирането и интегрирането на колективен, социален, духовен, интелектуален и физически смисъл, чрез вода и огън.
Целият спектър от проявлението на палача, който разчленява жертвата си за храна на хората и Боговете, до интегрирането на колективната сянка на Юнг. Целият Кръст на Живота с двете оси гласи принципа „Каквото посееш, такова ще пожънеш” – той буквално е земеделски, но говори за това, каквито деца отгледаме, такива хора ще живеят на планетата. Земята е една голяма нива на съзнанието, която обработваме.

В този смисъл, всички ние сме земеделци на полето на съзнанието.

Транзитната конструкция ни говори за революция по изграждането на нова общностна структура на материалното Битие, но по мирен път, ако е възможно. Понеже върви паралелната годишна програма на 2026 с войната на изтощение. Да положим колективно усърдие за прогрес във време на ограничение на пътя (Плутон в 41), с отдаденост, постоянство  и дисциплина да предприемем необходимите мъдри иновативни действия за съхранение и предпазване на живота, ресурсите и децата ни. Да сеем ново, да пожънем различно. Предрешен от съдбите духовен обрат, който изгаря старата ни същност в прилепчивия огън на мутацията и ни ангажира дълбоко с новия живот, в името на новия живот. Настойчивостта ни, въпреки трудностите, ще ни донесе наградата да останем в живота, по милостта на Мойрите/Съдбите.

Божествените лица на Кали (49, 30) и Тот/Хермес/Меркурий (4, 29) присъстват мощно с честотите си в транзита на затъмнението. Посланието от Вестителя на Божественото е, че Майката, която храни и оправдава, е тук да разруши, когато Съзиданието е застрашено, когато е време за нов живот, когато времето е свършило. Кали и Тот са тук да ни дадат знание, от което много боли, защото то изгаря лъжата. Поставят темата за отношенията майка-дете и скъсването на връзката между тях. Когато сме се самозабравили и обърнали гръб на небесната и земната ни Създателка, Мойрите идват да покажат разрухата в нас и да ни държат сметка.

Кали е предведически архетип, по-древен от всички правила и закони, от всички божества. Тя руши онова, което ни разрушава. Тя прилага жестокост, когато жестокостта и злото трябва да се съкрушат.

Кали е тук да изпепели формата на невежеството, Тот е тук да ни донесе мисъл за живота.

Кали е майка, която не дава и не глези, а предпазва от материалните изкушения, наказва жестоко, за да подбуди духовния път и да накара детето да надскочи себе си, за да пребъде в отвъдните измерения.

Тя ни тласка от даването на жертви към жертването на собствените наслади, в името на духовната екзалтация.

Тот измерва какво сме свършили в инкарнацията си, следи за спазването на висшия закон и за превеждане на хаоса в ред. Обществото ни е в хаос, старият ред изгаря, за да настъпи нов ред.

Имате много малко време, казват Божествените лица, в което можете да приемете съдбата си и да приложите новия закон, за да съхраните живота.

Въпросите, които поражда космическия пъзел, стоят пред нас, независимо дали ги чуваме или не. Планетата и личността ни са изправени пред съда на времето, което е илюзия, но и инструмент за шлифоване на диаманта в нас. Как и дали ще се придвижим напред в пътуването на душите, зависи от нашата отвореност и готовност за посрещане на истината, каквото гласи програмата на Кръста на Планирането, който завършва в 2026г. Реализацията на нашето усъвършенстване – това е нашият материален пик и край, в който сме определени да постигнем своята духовна смърт и разцвет в ерата на Феникса от 2027г.

Ще оправдаем ли загубата на невинност сега? Безнаказана ли ще остане жестокостта на невинните убийци?
В името на какво загубихме детската си чистота – за да узнаем себе си или да потънем в робски заблуди?
Кои лъжи изгарят в нас и раздират воала на невежеството ни?
Приемаме ли съдбовната присъда за нашите скрити и явни действия?
Въртим ли се в осъждане и оправдаване безкрайно, затворени вечно в Илюзията на карма?
Каква е нашата жертва и до какво ни доведе тя – до мъдрост или самоубийство?
Ще жертваме ли собствения си комфорт и материални блага в името на собственото си надскачане или ще се борим с времето и съдбата, потънали в заблудата, че ще живеем вечно?
Какви са отношенията ни с Майката? Дошло ли е време да разберем нейните действия спрямо нас, за добро или за зло?
Жестока ли е Майката, която наказва? Добра ли е Майката, която оправдава?
Можем ли да създадем формула за живот, в която всички са включени чрез закона за баланса и справедливостта – и скритите, и явните?
С кръв или с мир ще променим света (си)?
Разтърсени ли сме или това е краят на състраданието на човека?
Каквото посеем, това ще пожънем. Нямаме време.  Да спечелим участието си във вечността.

Leave your thought here

Select the fields to be shown. Others will be hidden. Drag and drop to rearrange the order.
  • Image
  • SKU
  • Rating
  • Price
  • Stock
  • Availability
  • Add to cart
  • Description
  • Content
  • Weight
  • Dimensions
  • Additional information
Click outside to hide the comparison bar
Compare
Alert: You are not allowed to copy content or view source !!