Митът за Спящия Феникс може да бъде открит по всички краища на земното кълбо. Култури от 4-те посоки на планетата пазят тайните истории на Феникса от зората на нашата цивилизация. Изумителното е, че легендите за огнената птица разкриват пред нас идентичен архетипен код, свързан с раждането, обновяването и поддържане на живота на Земята.

От хилядолетия хората считат Феникса за символ на възраждането, прераждането, дори безсмъртието.

Изследването на преданията ни води към Слънцето като мястото на раждане на митичната птица. Основната й мисия е да пренася светлината от звездата към нашата планета и да обновява съществуванието тук, да пази плода на живота и да посредничи между света на боговете и хората. Представена е като душата на слънчевия бог Ра – двуполовото същество Хума, изпълнено със състрадание към хората, благославящо владетелите на земните царства. На всеки сто или хиляда години, безсмъртната птица полита от слънцето към земните недра в горящ пламък, пристига като въглен тук, а от него се ражда Бену – отново като пазителка на Земята. След това полита обратно към Слънцето, за да обгърне с огромните си светещи криле светлината му и да я разпръсне ПАК при нас, като така възобновява живота…по нов начин.

Източните народи описват Феникса като благородна закриляща сила, но същевременно – като носител на яростта, която възпламенява и опожарява, когато майката земя е застрашена. А американските коренни племена разказват за нейните 100 обиколки над различни краища на света, по време на които перата й падат. Там, където има мир, хармония и любов към земята, от перата й се ражда благодат и плодородие. А върху хора и земя, където цари насилие и агресия, се изсипва огън и жупел, всичко е унищожено от пламъците на нейната ярост.

Най-изумителната част от митологията за огнения Феникс е за края и началото й, за цикъла на безсмъртието й. Всеки път, щом усети, че силата й е намаляла, птицата се свива на кълбо в гнездото си, където се самозапалва и се преражда от кладата на собствената си жертва. Пепелта на своите останки превръща в яйце, от което се ражда отново в олтара на духовна обител.

Съвременните научни открития, особено революционните новини от квантовата физика, разказват същите легенди на нов език, описвайки механиката на зараждането на живота, устройството на Вселената и Слънчевата система, ролята на кометите, звездите, торсионните полета… Още по-невероятен е очевидният паралел с Науката за диференциацията.

Не разказва ли вестителят Ра Уру Ху същата легенда?!

За кристалите на съзнанието, които горят в звездата и постоянно излъчват неутрино поток към Земята, за вечността на Кристала на Личността, който пътешества в своята космическа одисея и влиза и излиза от различни форми, в търсене на най-подходящата. За трите Кристала на Съзнанието на Слънцето, което се преражда регулярно на нашата планета.  За процеса на мутация, организиран в еволюционни стъпки – раждане на една форма на живот, от която след това се ражда нова форма на живот; старата форма прави жертва от себе си, погълната от следващата, за да отстъпи пред нея и да й даде ход в еволюцията.

Живеем във време, в което ще имаме благословението да станем свидетели и да участваме в процес на новото раждане на Спящия Феникс. На новото идване на слънчевия огън, на новото съзнание в нас. В годината 2027 летоброенето ще стартира в очакване на възродената форма, яйцето на нов живот, родено от пепелта на стария.

Ще направи ли човечеството своята жертва пред своите наследници от новия вид, но по-важното е и как –  с любов и себеотрицание или с яростна съпротива?

Кой ще бъде по-силен – заспалият човешки дух или възкресяващия огън на еволюцията?