Eволюция на човечеството
Човекът е участник и свидетел на Глобалната Програма за еволюция на съзнанието към единение, която съществува в продължание на 15 милиарда години. Програмата работи като космически еволюционен експеримент с една цел – създаването на медиуми/форми, способни да изразяват максимална когниция, и чрез това – развиването на съвършената форма за Принципа на Съзнанието.
Сцената на тази космическа еволюционна пиеса е нашата Вселена, или Биверсума. Заченат в мига на Големия взрив, Биверсума е нероден фетус, който изгражда своята форма цикъл след цикъл чрез кристалите на Дизайна и кристалите на Личността (и двете вариант на Дизайна). Тялото на „Детето“ вселена е подготвяно да достигне онзи момент на пълноценно развитие, когато е готово да приеме своята Личност (Кристал на Личността, истинска Личност) след 2 милиарда години и да се роди в света, на който принадлежи.
Еволюционните стъпки на Програмата са арената, на която се разиграват възможните сценарии за проявлението на уникалната Личност във Форма. Този гигантски работен механизъм цели да събере доказателства за способностите на сингулярната Личност да функцинира във форма .
Първата стъпка на Глобалната програма е развиването на Себе-рефлектиращото съзнание, като фокусът на мутацията е сингулярната форма. Кристалите на Съзнанието, разпръснати от Големия взрив, тръгват на миграционно космическо пътешествие към своята уникална диференцирана цел през неутрино океана на Тоталността. Развитието на Био формата е една от стъпките в този етап на мутацията в изразяване Принципа на Формата. Целта на Програмата е да измери потенциалната възможност на Себе-рефлектиращото съзнанието да оцелее във форма в рамките на материалния план (Майа).
Структурата на Битието (във форма) в този мащабен мутационен експеримент e конструирана чрез специфична енергийна формула – транс ауричния феномен Пента, възникващ като групова жизнена форма от аурите на 3 до 5 индивидуални форми.
Програмата възлага на Пента функцията на основен инструмент и организиращ агент, чрез който се изгражда природата на съществуванието и самия живот.
Възникващите уникални форми, съдържащи потенциала на диференцираната индивидуалност, са групирани от унифициращото трансаурично поле на тази същност без форма, която ги води към възпроизводство и ги държи в общата еволюционна посока към единение. Стъпка по стъпка, Пента формулатастратегически организира жизнеспособен генофонд и прилага закона на материалния план – да се произвеждат все повече форми като потенциални агенти на съзнанието, докато не се достигнат максималните възможности на проявление на уникалната индивидуалност. Да се поддържа самия процес на живота.
След като изпълнението на диференцираната цел на индивидуалните форми от началото на Програмата доказва своя пълноценен успех, по проект от февруари 2027-ма година влиза в ход следващият етап на Глобалната програма за еволюция на съзнанието.Мутационният процес тръгва към реализация на главната си цел – завършването на Дизайн процеса (на формата) и иницииране на Съзнанието. Еволюционният експеримент преминава от фокус върху сингулярната форма с потенциал за съзнание към Сингулярната Личност като фокус на много форми. Съединено съзнание, произлизащо от множество агенти на когниция, хомогенизирани от единно енергийно поле.
На глобалната сцена стъпва напълно различен експеримент с ново предназначение – съзиданието на нова форма, способна да функционира в трансцедентирано единство.
Програмираният мутационен преход отнема потенциала на индивидуализираната форма и изпълнението на уникалното й предназначение чрез диференцирана перспектива. В структурата на Битието настъпва промяна, обслужваща нуждата да бъде създадена нова форма на живот. Основната клетка на енергийната структура на Майа (Пента) еволюира и така отваря възможностите за зараждането на нова когнитивна перспектива – споделено съзнание, изразяващо се чрез унифицирано поле. Еволюцията на Пента и възникването на трансцедентираното съзнание могат да бъдат постигнати единствено чрез агент, подготвен да съществува в групово поле в рамките на когнитивна методология, сливаща индивидуалния авторитет и предназначение.
На прага на тази глобална промяна в материалния план, човешкият вид играе ключова роля за развитие потенциала на Себе-рефлектиращото съзнание в жива форма, както и за възникване на новото измерение на живот, което да позволи инцииране на Съзнанието. Еволюцията на човечеството за близо 6 милиона години назад в историята води до възникването на общо 14 вида. Хомо семейството се развива до 13-я му вид – предците ни от модерния Хомо сапиенс, разумният човек. Еволюционният скок, маркиран от откриването на Уран през 1781г, поражда възникването на последната версия на биологичния вид Хомо и това е настоящият човек – преходният Хомо сапиенс (Homo sapiens in Transitus).
Мутационната прогресия на формата е планирана като циклично развитие на 3-5-7-9-11-центрова форма.
Всеки нов етап носи нов вид и е фокусиран върху изграждането на центрове на Съзнанието. Еволюционните преходи са организирани чрез преходни форми (бодиграфи) като свързващи звена между доминиращия вид и новозараждащия се такъв. В определени етапи на прехода, двата застъпващи се вида живеят заедно, придружени от подвидове като мутационен експеримент, като например съвместния живот и крос-видовото размножение на видовете неандерталец, кроманьонец и денисовия човек. Постепенно, новият вид генетично поглъщия стария и започва да изгражда ново измерение на живот.
Неандерталецът има 5-центров дизайн на бозайник, ръководен от далачната, или сензорна, интелигентност на тялото, която се грижи за индивидуалното му оцеляване и за запазването на вида. Преди около 85 хил години в женските индивиди се случва генетична мутация, която довежда до пропадането на ларинкса и зараждането на езиковите способности. Цяла серия от генетични промени пораждат 7-центровия Хомо сапиенс, като най-важната от тях е възникването на нов (втори) център на интелигентност, който да даде възможност за развитие на нови когнитивни способности на Хомо вида. Аджна центъра, или неокортекса, се превръща в новия фокус на мутацията, и вследствие на промяна в диетата на новия вид в полза на протеините, мозъчната маса започва да нараства, а челюстта се изменя. Цялата генетична конфигурация цели да отвори възможности на визуалния кортекс и концептуализиращия ум за събиране и обработка на преживелищна опитност, както и да създаде условия за усложняване на езиковия потенциал и изразяване.
През цялата си хилядолетна история, 7-центровият Хомо сапиенс е координиран в своята еволюция и развитие от интелигентността на Аджна центъра, а тялото/формата му има Сатурнов 29-годишен цикъл на ранно развитие, бърз разцвет и завършек. Характерното за него е постоянната мутация към индивидуализирана посока, активно овладяване на средата и прогресиране, с цел разгръщане на максималния потенциал на себерефлектираща когниция.
Животът и средата на Хомо сапиенс са управлявани изцяло от Ума като Вътрешен авторитет и представляват същностно проявление и върхова форма на сингулярната форма.
Откриването на Уран през 1781г отваря вратата за преход към следващия етап на Програмата и към извършването на масирана генетична трансформация в планираното направление – появата и развитието на 9-центровата форма. Поредица от мутационни събития поражда условията за създаване на генетична лаборатория с преходна архитектура, наречена Хомо сапиенс в преход. Еволюционният фокус върху изграждането на центрове на съзнание вгражда в дизайна на преходния вид два нови центъра – центъра на Егото (Сърцето) и Емоционалния моторен център с потенциал за осъзнатост (Слънчев сплит).
Еволюцията на типа създава нов модел аура, базирана на проникващия интелект, и проектира нейното позициониране на върха на йерархията чрез способността й да разпознава и фино да насочваенергията на останалите типове. Първоначалната аурична конфигурация включва Рефлектор и Манифестиращ Генератор, от който по-късно се развиват варианта Генератор и вида Манифестор. Така с появата на Прожектора, историческото развитие на ауричните типове към началото на прехода оформя 4 основни типа.
Ускореният мутационен процес в транзитната форма отваря възможностите за нов модел съзнание и нов вид измерение на жизнения план. Преходният Хомо вид функционира чрез Ураново тяло с 84-годишен цикъл и е базирано върху когнитивното развитие и споделяне, за разлика от 7-центровия Хомо сапиенс, фокусиран върху ментални стратегии за оцеляване.
Моторната вълнова функция на центъра на Слънчевия сплит задвижва човешкото съществувание към широк спектър от нови преживявания, като същевременно въвежда изменения в различни системи на превозното средство/формата – температурата на тялото се повишава, настъпват промени в биохимичните и невробиологичните процеси. Емоционалният център е подготвян за превръщането му в потенциален извор на зараждащия се нов вид интелигентност в предстоящия мутационен етап, а и във водещ когнитивен център за новата форма на живот, способна да съществува чрез трансцедентирано съзнание – Рейв.
С появяването си, третият център на потенциално ново съзнание заема върха на йерархията на центровете в дизайна на преходния вид и управлява животът на 9-центровия човек чрез 4 трансформационни стъпки, макар и при условията на сериозна конкуренция от страна на напълно завършената ментална когниция на Аджна центъра. Неговата основна функция е в рамките на 250г (1781-2027) да осъществи свръх бързо развитие и разширяване на когнитивните способности на последния хомо вид, чрез множество мозъчни биохимични реакции, водещи до задълбочена преживелищна интелигентност на тялото, като това поставя началото на бинарното съзнание на формата. За сравнение, Аджна координацията е имала почти 90 хиляди години за разгръщане на максималния си потенциал във форма.
Като свързващо звено между Хомо сапиенс и новия вид Рейв, който предстои да започне да се ражда от годината на Големия преход 2027-ма, Homo Sapiens in Transitus с неговия Рейв бодиграф (Rave Bodygraph) е триумфът на 9-центровата форма. Носещ най-сложната генетична архитектура в еволюцията от Големия взрив насам, той е и най-висшият медиум/агент на индивидуализираното съзнание.
Рейв бодиграфът е многоизмерен бинарен Принцип на формата, устроен със способността да помещава различни когнитивни методологии и типове съзнания.Той ще остане единственият бодиграф, демонстриращ когниция във форма в този материален план до края на циклите, включително и за новата форма Рейв, оперираща в слято съзнание.
Програмата за еволюция на съзнанието построява когнитивното развитие на формата върху един основен бинарен принцип и го вгражда в самата структура на кристалите на Съзнанието – принципът на Лявата и Дясна ориентация!
Той стои в генетичната архитектура на всяка уникална диференцирана форма и разделя строежа на кристала на две тонални триграми – долна (1-3) и горна (4-6). Лявото като активно/стратегическо и Дясното като рецептивно/пасивно изразяват напълно различни процеси на преживяване на Битието и взаимодействие със средата. В самия еволюционен процес има вграден модел на редуване на двата аспекта на този бинарен принцип.
5-центровият неандерталец е бил изключително с дясна ориентация, а 7-центровият вид с лява ориентация е завладявал стратегически материалния план. Дизайнът на Рейв бодиграфа като преходна лаборатория интегрира Лява и Дясна ориентация, организирани в 16 когнитивни групи (генетични променливи). За сравнение, ляво-ориентираният Хомо сапиенс и изцяло дясно-ориентираният Рейв имат само по една когнитивна група (variable). Извънредното разнообразие от когнитивни вариации при Хомо Сапиенс в преход е постигнато чрез екстремния ръст на популацията, заедно с интензивните генетични мутации от 1781г насам. Главната цел на разширената 9-центрова когнитивна схема стои в подготовката на генетично устройство, позволяващо на горната тонална архитектура на Кристала да се прояви в пълния си потенциал и в дизайна на новия вид Рейв да възникне изцяло нов Десен принцип. Рецептивната ориентация на 9-центровия Рейв ще позволи на еволюиралата Пента да създаде стратегическо групово поле на съзнание, в което ще поеме функцията на Авторитет.
Човешкият прогрес, постигнат в рамките на описания мутационен процес, служи изцяло на Програмата за еволюция на съзнанието и на изграждането на тялото (Аджна центъра, по-точно) на Биверсума. Днес човекът живее в наследен 7-центров стратегически план и с преходна Лява &Дясна, 9-центрова и не напълно човешка форма. Същевременно, приближава преходната точка на 2027-ма година, когато по еволюционен план нашият транзитен бодиграф ще започне да възпроизвежда и служи на нова форма и на нов модел на съзнание. Цялата жизнена и съзидателна сила, арсеналът от творчески способности ще бъдат инвестирани в изграждането на новото измерение на живот, в което ще функционира Рейв.
Животът на преходния човек с интегративни гени в един свят, все още организиран върху стратегическото оцеляване, ограничава изразяването на пълноценния му потенциал. От друга страна, без да е носител на новото Дясно устройство на бъдещия вид, Homo Sapiens in Transitus ще продължава да се грижи за собственото си съществувание във време, еволюционно предназначено за напълно различна генетична конструкция.
За човечеството Инициирането на Съзнанието в 2027-ма година е лебедовата му песен.
Голямата мутация в ход ще постави човешките същества в условието да направят своята жертва – да дават живот и да отглеждат следващия доминиращ вид, който идва да ги замести, като постави началото на демонстрирането на Принципа на формата в споделена когнитивна методология, съгласно изискването на Глобалната Програма. Еволюционното развитие след годината на Прехода няма да подкрепя осъществяването на унифицираното предназначение, и в този смисъл, 14-ят Хомо вид има нужда да осъзнае променената си роля в глобалното движение на Кристалите.
Макар да не сме екипирани да функционираме естествено в следващите етапи на плана, имаме изключителната възможност да разполагаме със знанието на Науката за диференциацията. Това изумително революционно познание бе дадено на човешките същества да ги подкрепи чрез своите инструменти в процеса на трансформация на самия живот. Следването на нашата индивидуализирана Стратегия и Вътрешен авторитет в бъдещите цикли, ще ни позволи да изживяваме и наблюдаваме красотата на нашата уникалност като когниция във форма.
